Джумая, Разлог, Банско, Неврокоп, Серес, Демирхисар, Малешевско, Велес, Мелник, Кюстендил, Самоковско, Дупнишко, Кършиака, Петричко…

В историята на нашата поробена българска държава поредният кървав жаден вопъл за свобода на нещастния народ, окончателно отхвърлил робската съдба и тежките вериги на тиранията и мъченичеството, е Кресненско-Разложкото въстание.

Изумителна е волята на народа ни – след Априлското въстание (1876) и катастрофалните последици (Баташкото клане, Кървавото хоро), българите продължили своята борба за независимост и отново заплатили превисока цена за своята непримиримост. И всякога са били готови да приемат последиците – „свобода или смърт!“

Въстанието е голямо по своята продължителност и мащаби, както и по устрем – в него участие взимат хора от цялата територия на България – от Русе през Котел до Петрич.

Причините

Берлинският конгрес (VI-VII.1878) откъсва от майка България Източна Румелия и Македония – рухват стремежите на единеното Отечество, оставено осакатено под плътната сянка на Великите империи в Европа, всяка бореща се за някаква своя меркантилна кауза.

Веднага след разпространението на слуховете, че Македония ще бъде изрязана от границите на свободна България, македонските първенци и духовници  (с други думи – интелигенцията) се обръщат за помощ към граф Игнатиев и руската дипломация. За това получават специално упълномощение от цялото македонско население по застрашените краища чрез т.нар „петиционна кампания„. Първоначално политиката на протичане на въстанието се придържа изцяло към легалните действия чрез документи, прошения и срещи, вместо чрез революция и въоръжена незаконна борба. Изпраща се делегация и до комисаря Дондуков-Корсаков, която да обърне специално внимание върху нежеланието на българското население от Вардарска Македония да бъде отделено от бъдещата независима държава, но той не желае да лобира открито на този все още твърде ранен етап.

“Проклета и трижпроклета да бъдеш ти, Европо, блудницо вавилонска” и още много подобни викове на недоволство, отвращение и срам се печатат междувременно по местни вестници и се чуват из домовете на македонските българи, “Българинът в Македония трябва да се бори против безброй мъчнотии и винаги да бъде готов за смърт„, написва някой анонимен страдалец във вестник „Марица“…

Така постепенно възкръсва идеята за въоръжената четническа борба – воеводите отново тръгнали из планините и комитите за пореден път се превърнали в най-страшния кошмар на османския поробител. През октомври-ноември сблъсъци между чети от по 80 въстаници срещу 300 души башибозук били честа гледка по дължината на Кресненския пролом.

Ръководителите

Въстанието е подтикнато от образована група хора и видна емиграция,в лицето на Натанаил Охридски, Васил Диамандиев и Димитър Греков. Натанаил пише:

“Като Ви поздравя от името на македонските българи, оставям все Ваш съдружник за освобождението на не усвободените българи в турско.
Един народолюбив македончанин.”

Писмото е адресирано до всенародния любимец Петко войвода. Но по това време воеводата бил зает със защитата на Родопите.

Друг герой обаче обвързал тясно съдбата си с въстанието. Това бил 30-годишният Стоян Карастоилов – Стоян воевода. Не е много широко известна неговата орисия, макар да го нареждаме сред най-жалените деятели на Освобождението. Тъжен край го застига, ала в много народни песни е опят големият свиден герой…

На 5.Х.1878 г. Стоян воевода начело на 400 въстаници провежда нападението над кресненските ханове, което продължава 18 часа и завършва с успех. Именно то бележи началото на Кресненско-Разложкото въстание.

Другите герои на делото са комитите Георги Симеонов – Гаджал войвода от Котел, Георги Зимбилев – Зюмбюл войвода, роден в дн. Гърция, Димитър Попгеоргиев – Македонеца и Братан (Баньо) Маринов – освободителят на Банско – на 8.ХI. (св. Архангел Михаил) четата на Братан се изправя срещу 400 души редовна турска войска плюс 80 човека конница… междувременно четниците заемат и прохода Момина клисура.

Кървавият отговор

Макар и с успешно начало и голяма продължителност, кампанията по освободителните действия в Североизточна Македония приключва кърваво. Горчивата мъка нанасят боевете в с. Баня. Българите там изпращат зов за помощ към банскалии – „търчете, братя„, банскалиите от своя страна пишат за помощ до руските войски. От Неврокоп обаче пристига турска войска и башибозук, предвождани от известния в местността Тефик бей Неврокопски – силата му наброява повече от 1000 души. Момина клусира паднала. След това турците се насочват към Банско и го опожаряват без милост – “тогава изклали много народ и оплениха всичко”. Въстанието в Кресненския район приключва на 11.XI. с изгарянето на 1320 къщи в 12 села.

Убийството на Стоян воевода

Две седмици по-късно, на 25.XI. в хладната тъмнина на пиринската нощ, загиват Стоян воевода, Георги Чолаков и Иван Трендов. Но те не падат от турски куршуми.

За разстрела на воеводата и другарите му е издаден специален, подписан протокол. Причината – „непослушание и презрение“. Всъщност акцията срещу комитите има много по-дълбоки корени. Сред четниците е добре известно чуждото участие в Кресненско-разложката кампания. То не е прието от революционерите, които го смятат за проводник на „чужда политика и цели“. Но борбата за оглавяване на ръководството на въстанието е жестока. Стоян става неудобен на заинтересованите страни – Адам Иванович Калмиков (руснак) и Луис Войткеевич (поляк). Междуличностните войни в главния щаб на въстанието са сред основните причини за неговия провал.

Международната обстановка

Международната обстановка по време и непосредствено след края на въстанието е изключително сложна. Русия и Австро-Унгария са основните участници на политическата сцена, Германия, Франция и Англия заемат второстепенни роли, но отношението им към българския национален въпрос (доколкото го има) е от жизнено значение. Не бива да забравяме обаче, че всяка по-могъща държава се старае да постига личните си политики, особено за сметка на по-малките страни.

На Балканите положението също е критично. Отдавна са узрели гръцките амбиции за независимост, за пръв път се поставя и въпросът за обособяването на нова държава на име Албания. Основни противоречия по въпроса за борбата и съдбата на македонските българи възникнали между Русия и Австро-Унгария – те имали своите големи лични интереси относно разпределението на сферите на влияние в балканската територия. И докато граф Игнатиев твърдо се противопоставял на разделянето на България на части и денационализирането на българите, английският граф Солсбъри подкрепял идеята за създаване на македонска провинция. Междувременно Ото фон Бисмарк, воден от подбуди, засягащи благоденствието на Втория Райх, лавирал между двете империи и казал, че България може да бъде разделена на две между Австро-Унгария и Русия. Официално обаче всички поддържали “принципа на невмешателство”.

Краят на въстанието

От месец декември, след убийството на Стоян войвода, Натанаил Охридски отново поема ръководството на въстанието, с помощта на небезизвестните Стефан Стамболов и Никола Обретенов. Следват боевете в Кършиака, водени от другаря на Стоян, Атанас войвода, които продължават до края на февруари 1879 г., когато Хюсни бей Петрички, заедно с 800 души, срива и последния бастион на българската съпротива.

Последици

След провала на въстанието за българското население в македонската област настъпват тежки дни на масови гонения, убийства и ужаси. Оставено на произвола на съдбата, далеч от политици, посланици и конгреси, то става жертва дори на албански разбойнически групи. Преследвани от османския башибозук, нарочвани за комити и престъпници, съдени без съд и присъда, много българи намират смъртта си в страшни мъчения. Същевременно в района разгръща дейността си и безмилостната гръцка асимилаторска политика.

А как представя Османската империя всичко това пред света? Чрез манипулации, клевети и хиперболизации на реалните цифри. Тя обявила, че във въстанието участвали 20 000 души, наклеветила Русия, за да я дискредитира пред Австро-Унгария и останалата част от Европа (а Кресненско-Разложкото въстание е продукт само и единствено на българската революционна дейност) и най-вече – очернила българските борци за независимост, представяйки ги като насилници на невинното турско население в района на борбите.

Няколко месеца по-късно

На 16.IV.1879 заседава Първото Велико Народно събрание и освободената българска земя посреща своя първи княз – приц Александър Батенберг. На 17.VII е съставено първото правителство начело с първия министър-председател Тодор Бурмов. От този момент нататък започва половинвековната борба в името на възраждането, обединението и независимостта на българския народ.

за повече информация, книгата „Кресненско-Разложкото въстание“ може да прочетете тук