avatar

Първите в България

РАЗДЕЛ   Н А У К А

ПЪРВОТО НОВОБЪЛГАРСКО СВЕТСКО УЧИЛИЩЕ е Габровското взаимно училище, открито през 1835 година по почин на Васил Априлов. Пръв учител в него е Неофит Рилски. Обучението се извършва на говорим български език и е достъпно за всички деца, без разлика на социалния им произход. През 1899 година в чест на 100-годишнината от рождението на Васил Априлов училището е наречено Държавна мъжка Априловска гимназия.

ПЪРВАТА НАУЧНА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, която обхваща определен период, е дело на Константин Иречек /1854-1918/, чешки историк, почетен член на БАН, живял и работил в нашата страна през периода 1879-1884 година.

ПЪРВАТА ЖЕНА АКАДЕМИК У НАС /от 1961 г./ е биоложката Райна Георгиева /1903-1983/. Работи върху теоретичните основи на генетиката и проблемите на отдалечената хибридизация. Създава устойчиви сортове картофи, домати, лен, пшеница, тютюн и други. Има над 150 научни публикации и оставя трайна следа в развитието на съвременната не само българска биология.

ПЪРВАТА ДЕТСКА ГРАДИНА У НАС е открита в Свищов през 1882 година от Никола Живков. Възпитатели са той и съпругата му.

ПЪРВАТА ДЪРЖАВНА ЗАБАВАЧНИЦА У НАС се открива при Софийската държавна девическа гимназия в началото на учебната 1888/1889 година.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ е открито през есента на 1873 година в Свищов по инициатива на свищовския общественик Димитър Шишманов.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН-ДАРИТЕЛ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО е свищовският гражданин и търговец Филип Сакелариевич през 1812 година. Тогава той е председател на Виенското сдружение на търговците на кожи.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ е основано през 1840 година в Плевен от учителката Анастасия Тошева.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МУЗЕЙ е основан през 1856 година при читалището в Свищов, а първият държавен музей /днес Археологическият музей при БАН/ - през 1879 година в София.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЕОГРАФСКИ ГЛОБУС е направен от Неофит Рилски и се пази в музея на Рилския манастир. Неофит Рилски започва да работи над глобуса през 1836 година и се предполага, че го е завършил между 1839 и 1841 година. Глобусът има дървена основа и картонено тяло, върху което е залепена ръкописна карта с мащаб приблизително 1:54500. Много от наименованията върху глобуса са заимствани от руски източници. С него се е преподавала география в училището на Рилския манастир.

ПЪРВОТО МЕДИЦИНСКО УЧИЛИЩЕ ЗА ФЕЛДШЕРИ У НАС е открито през есента на 1879 година.

ПЪРВИЯТ МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ У НАС е открит на 1 януари 1918 година в София.

ПЪРВИЯТ НАШ ДИПЛОМИРАН ЛЕКАР е д-р Марко Павлов, роден в края на XVIII век, следвал в Монпелие /Франция/ между 1800 и 1807 година. Служил като лекар в Наполеоновата армия, а в края на живота си се установил на лекарска практика във Велико Търново.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКАРКА е Тота /Теодора/ Венкова /около 1835-1921/,
Завършила висшите медицински курсове в Петербург и практикувала във Велико Търново, Русе и София.

ПЪРВИЯТ ЛЕКАР-БЪЛГАРИН в София е д-р К.Киркович, завършил Медицинския факултет на Московския държавен университет през 1870 година.

ПЪРВАТА ВЕТЕРИНАРНА БАКТЕРИОЛОГИЧНА СТАНЦИЯ у нас е открита през 1901 година, а през 1923 година се превръща във Ветеринарномедицински колеж.

ПЪРВАТА ОБЩИНСКА АПТЕКА У НАС е открита в Русе през 1867 година.

ПЪРВОТО АПТЕКАРСКО ДРУЖЕСТВО У НАС е основано през 1889 година в Русе от Янко Ангелов, първи началник на аптечната част към градската санитарна дирекция.

ПЪРВАТА У НАС ПЛАСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ е извършил д-р Асен Петров /1862-1920/.

ПЪРВИТЕ 16 МОМИЧЕТА СТУДЕНТКИ в Алма Матер са приети през 1901 година, когато ръководството на Софийския университет взема решение “ да се приемат девиците, свършили гимназия, за студентки ... ” През войните броят на студентките се увеличава, за да достигне през 1928 година цифрата 1342.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЕВОЙКА, изпратена с благотворителни средства да учи в Русия /Одеса/ е Анастасия Тошева /1837-1919/. Тя се връща в България със солидна педагогическа подготовка и веднага започва да учителствува. През 1866 година тя създава ПЪРВИЯ БЕЗПЛАТЕН ПАНСИОН ЗА БЕДНИ ДЕВОЙКИ към девическото училище на женското дружество “Майчина грижа” в Стара Загора.

ПЪРВОТО ВИСШЕ УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ е Софийският университет “Свети Климент Охридски”. Открит е на 1 октомври 1888 година по почин на проф. Иван Шишманов като Висш педагогически курс към Софийската държавна гимназия. От 1889 година се превръща във Висше училище. През 1904 година се преименува в “Български университет Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”, а на 4 януари 1905 година – в Български университет “Св. Климент Охридски”.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО е основано в края на 1901 година по инициатива на преподаватели по история във Висшето училище и софийските гимназии.

ПЪРВОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО У НАС е основано на 18 март 1879 година във Велико Търново.

ПЪРВОТО ПЕЩЕРНО ДРУЖЕСТВО У НАС е основано на 18 март 1929 година с председател проф. Ст. Петков.

ПЪРВОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРСКИТЕ АГРОНОМИ е основано на 6 април 1906 година в София.

ПЪРВОТО ДРУЖЕСТВО НА ФИЗИЦИТЕ И МАТЕМАТИЦИТЕ У НАС е основано през 1898 година. През 1971 година се разделя на Дружество на физиците и на Българско математическо дружество /от 1977 – Съюз на математиците/

ПЪРВОТО ГЕОГРАФСКО ДРУЖЕСТВО У НАС - Българско географско дружество, е основано през 1918 година с председател А. Иширков.

ПЪРВАТА МЕТЕОРОЛОГИЧНА СТАНЦИЯ У НАС е основана през 1860 година в Русе.

ЗА ПРЪВ ПЪТ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ У НАС се правят на 1 януари 1866 година в Русе от австро-унгарския консул Мариус Мартиурт по предложение на австро-унгарски метеоролог Юлиус Фон Хан.

ЗА ПРЪВ ПЪТ МЕТЕОРОЛОГИЧНА СТАНЦИЯ В СОФИЯ е основана на 11 февруари 1887 година. След три години тя прераства в Държавна метеорологична станция. Неин основател е Спас Вацовски, който редактира и първия у нас “Метеорологичен бюлетин”

ПЪРВОТО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ У НАС е открито през 1904 година по инициатива на проф. Иван Шишманов. В началото е частно, а от 1912 година – държавно.

ПЪРВОТО СРЕДНО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ за народно пеене и изпълнители на народни инструменти е основано през 1971 година в село Широка лъка, Смолянско.

ПЪРВАТА ДЕТСКА МУЗИКАЛНА ШКОЛА У НАС е открита в Свищов по инициатива на руския княз Владимир Черкаски през 1878 година.

ПЪРВИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА са “Образцов чифлик” край Русе, основано на 13 декември 1879 година и в село ( сега град ) Садово, Пловдивско, основано на 18 април 1881 година. От 1906 година те стават средни.

ПЪРВОТО ЗЕМЕДЕЛСКО ОПИТНО ПОЛЕ е създадено през 1887 година към земеделското училище “Образцов чифлик”. През 1905 година прераства в Земеделска опитна станция.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРИТИК Е НЕШО Г. БОНЧЕВ (1839 – 1878) – педагог, библиограф, член /член-кореспондент/ на Българското книжовно дружество. Той завършва Московския университет.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА е основано през 1891 година. Основател и редактор на “Критика” е Кръстьо К. Кръстев ( 1866 -1919 ).

ПЪРВАТА КНИГА В БЪЛГАРИЯ ВЪРХУ ГОРСКОТО СТОПАНСТВО и науката за гората е написана през 1894 година от Йордан Митрев (1865 – 1938) – самоук лесовъд.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СВЕТСКО ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ е открито от Анастасия Димитрова (1815 – 1894). Училището е открито в Плевен през 1840 година с материалната подкрепа на врачанския епископ Агапий Врачански. Анастасия Димитрова е и първата българка – светска учителка. В училището се учат девойки от цялата страна, някои от които откриват впоследствие училища в родните си места.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС Централна станция на младите техници се създава в София през 1955 година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС Централна станция на младите агробиолози се създава през 1959 година.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ГЕОГРАФСКО ПОМАГАЛО Е “ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ”. Негов автор е Неофит Хилендарски Бозвели (1785 – 1848). “Землеописание” е раздел от “Славъноболгарское детеводство”, издадено през 1835 година в Крагуевац.

ЗА ПРЪВ ПЪТ НА БАЛКАНИТЕ ДЪРЖАВНО ПРОТИВОПОЖАРНО УЧИЛИЩЕ се разкрива у нас – 21.12.1947 година. От 1969 година то се преобразува във факултет към създадената Висша специална школа, преименувана по-късно във Висш институт за подготовка на офицери и научно-изследоваторска дейност – МВР (ВИПОНД-МВР).


РАЗДЕЛ   Л И Т Е Р А Т У Р А, И З К У С Т В О, К У Л Т У Р А

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ “ЛЮБОСЛОВИЕ” излиза от печат през април 1844 година в Смирна (дн. Измир). Издавано и редактирано е от Константин Фотинов в продължение на две години. В списанието сътрудничат Васил Априлов, Гаврил Кръстевич, Георги Пешаков, Стефан Изворски и други. С “Любословие” Фотинов поставя “камен уголний” на българския периодичен печат.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПОЕТЕСА ЕЛЕНА МУТЕВА (1825 – 1854) израства и учи в Одеса. Там се запознава с руската литература, общува с образовани българи. Запазени са две нейни стихотворения – “Бог” и “Басня”. Известна е и със своите преводи: “Райна, българска княгиня” от В.Велтман и сборник източни приказки под заглавието “Турски приказки”

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ХУДОЖНИЧКА е Елена Карамихайлова (1875 – 1961). Завършила е Американския колеж в Цариград, след което учи във Виена и Мюнхен. В България се завръща като високообразована за времето си жена. Изявява се като майсторка на женския портрет.

ПЪРВИТЕ ЧИТАЛИЩА са основани през 1856 година в Свищов, Лом и Шумен. До Освобождението в българските земи съществуват 131 читалища.

ПЪРВАТА У НАС КНИГОПЕЧАТНА ПРЕСА е монтирана през 1828 година от Никола Карастоянов. Той се смята и за родоначалник на българското книгопечатане. През 1835 година в Самоков пак той за първи път отпечатва българска книга на наша земя – “Часослов”.

ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ПЕЧАТА у нас след Освобождението е приет през декември 1883 година, който закон отменя действуващия дотогава реакционен отомански закон за печата от 1865 година.

ПЪРВОТО ЖЕНСКО СПИСАНИЕ У НАС е “Женский свят”, което започва да излиза през 1893 година във Варна. Списанието има и притурка, наречена “Домакиня”. Основател и главен редактор е варненският историк и културен деец Атанас Йосифов Манов (1862 – 1958), а директорка – Теодора Г. Ноева. Последният брой на списанието излиза през декември 1898 година.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ЖЕНИ, издавано в Цариград през 1871 година от П. Р. Славейков, е “Ружица” или “Ред книжки за жената”. Целта му според видния наш поет и обществен деец е “да спомогне колко-годе за по-бързото развитие и унапредвание и на нежний пол мегду нас, българите”.

ПЪРВИЯТ КАЛЕНДАР НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК е отпечатан през 1818 година (с размери 11,5 на 7 см), наречен “Календар или мясецослов вечний собрал от много страни вкратце ради леснота Булгарскому народу, положих малий труд аз, Хаджи Георгиев в 1818, мц октомврий, и начертания после са в Будиме”.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ НАУЧНО-ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ е “Последният ден на ХХ век” от Иван Вазов.

ПЪРВИЯТ НАУЧНО-ФАНТАСТИЧЕН РОМАН в нашата литература е “О-Корс” от Георги Илиев.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ, който е чел публично свои художествени произведения и с това става родоначалник на литературните четения у нас, е Пенчо Славейков.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЖЕДНЕВНИК е “Секидневний новинар”. Той започва да излиза през април 1877 година в Букурещ. Негов редактор е Павел Бобеков – деец на националноосвободителното движение и публицист. Задачата на вестника е “да съобщава верно и с време сичките дневни новини”.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПРОФЕСИОНАЛНА ЖУРНАЛИСТКА е Христина Антонова (1882 – 1964).

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЗНАЧИТЕЛНА ПОЕТЕСА е Екатерина Ненчева (1885 – 1920). Практически тя е предходница в българската женска поезия на Дора Габе и Елисавета Багряна. Общува с кръга “Мисъл” и главно с П.П.Славейков и Яворов.

ПЪРВОТО У НАС СПЕЦИАЛИЗИРАНО ИЗДАТЕЛСТВО ЗА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА И КОМИКСИ “Егмонт България” е основано на 25 април 1991 година от сегашния му ръководител Георги Александров.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ (ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК) излиза в три тома в периода 1899 – 1907 година. Негов съставител е Лука Иванов Касъров, копривщенлия, завършил “Роберт колеж” в Цариград. В печатницата на Драган В. Манчов в Пловдив за 8 години са отпечатани 3172 страници, съдържащи обяснението на близо 13 хиляди думи, понятия, биографии на дейци и описания на събития от историята на човешката цивилизация. Сред тях основното място е отредено на българското минало с неговото величие и трагизъм.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ БЪЛГАРСКО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО ( БДК ) се основава на 26-30 септември 1869 година в Браила от представители на български общини в чужбина. Те приемат и неговия устав. Поставени са основите на днешната БАН, именувана така едва през 1911 година. Действителните членове на дружеството за научно-книжовна дейност са трима – Марин Дринов (председател), Васил Друмев и Васил Стоянов.

ПЪРВИЯТ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО се провежда в Копривщица на 12 август 1965 година.

НАЧАЛОТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ТЕАТЪР е поставено с любителските представления, изнесени в читалищата в Шумен и Лом през 1856 година. През 1866 година в Браила Добри Войников основава първата българска постоянна група, съставена от актьори-доброволци.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ИЛЮЗИОНИСТ е хаджи Найден Йованович, роден около 1805 година в пазарджишкото село Аджилий (дн. Юнаците).

ПЪРВАТА ПУБЛИЧНА КИНОПРОЖЕКЦИЯ у нас се е състояла в дома на русенеца Марин Чолаков през февруари 1897 година – само 18 месеца след първата кинопрожекция в света. В София първата кинопрожекция се е състояла на 22 март 1897 година.

ПЪРВОТО КИНО У НАС - “Модерен театър” в София е построено през 1903 година.

НАЦИОНАЛНАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ СЕ ЗАРАЖДА през 1910 година със създаването на музикално-документални филми.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ - “Българан е галант” се прожектира на 13 януари 1915 година. Предполага се, че негови автори са Васил Гендов, който изпълнява и главната мъжка роля във филма и испанецът Гаетано.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕЧАТНА КНИГА - “Абагар” излиза във Рим през 1651 година, последвана от “Неделник” (1806) на Софроний Врачански и “Рибен буквар” (1834) на Петър Берон.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ФИЛМОВА АКТРИСА е Мара Миятева, изпълнителката на женската роля в първия български игрален филм “Българан е галант”. Бивша учителка, уволнена за прогресивни идеи, Мара Миятева продължава артистичната си кариера, като дълги години работи в Народния театър “Иван Вазов” и театър “Ренесанс” в София.

ПЪРВОТО У НАС СПИСАНИЕ ЗА ДЕЦА е “Пчелица”. Издаването на това първо по рода си списание в нашата литературна периодика започва през 1871 година видният писател и възрожденец П.Р.Славейков.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЗВУКОВ ФИЛМ – “Бунтът на робите” излиза на екран през 1933 година. Негов режисьор е Васел Гендов (1891 – 1970).

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЕН ИГРАЛЕН ФИЛМ е “Точка първа”, създаден през 1956 година по сценарий на Валери Петров от известния театрален режисьор Боян Дановски.

ПЪРВАТА КОПРОДУКЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО е “Героите на Шипка”. Режисьор е Сергей Василев (1900 – 1959). Тя е осъществена съвместно с руски кинематографисти.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС НАГРАДАТА “ЗЛАТНА РОЗА” на фестивала на българския филм във Варна е връчена на филма “А бяхме млади” (1961) на режисьорката Бинка Желязкова.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РЕЖИСЬОР, СЪЗДАЛ ФИЛМ В ЧУЖБИНА е режисьорът Златан Дудов (1903 – 1963). Филмът “Куле Вампе” е по сценарий на Бертолт Брехт за борбата на безработните. Премиерата се е състояла през май 1932 година при небивал успех. За една седмица филмът е гледан от 14 хиляди зрители.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА е “Васката” (1964). Неин сценарист е Валери Петров, а режисьор – Борислав Шаралиев.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС известните трима глупаци на карикатуриста и аниматора Доньо Донев се появяват на екран през 1971 година в едноименен филм.

ПЪРВИЯТ НАШ НАУЧНО-ФАНТАСТИЧЕН ФИЛМ е “Трета след слънцето” на режисьора Георги Стоянов по сценарий на Павел Вежинов.

ПЪРВАТА У НАС КАРТИНА НА ИСТОРИЧЕСКА ТЕМАТИКА е създадена от художника Николай Павлович (1835 – 1894).

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ОПЕРА е “Сиромахкиня” (недовършена) от Емануил Манолов. Либретото е съставено по едноименното произведение на Иван Вазов. Изпълнена е за първи път от любителската група в Казанлък под диригентството на автора. През 1910 година е поставена в Българската оперна дружба (днес Софийската опера).

ПЪРВОТО ОПЕРНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ У НАС е изнесено на 8 август 1890 година в салона на столичния Военен клуб.

ПЪРВИЯТ ОПЕРЕН ТЕАТЪР – “Българска оперна дружба”, е основан в София през 1908 година от К. Михайлов-Стоянов, Др. Казаков и др., а първото му представление се е състояло на 18 октомври същата година с откъси от оперите “Фауст” и “Трубадур”.

ПЪРВАТА ЗАВЪРШЕНА БЪЛГАРСКА ОПЕРА е “Камен и Цена” от Иван Иванов от Свищов. Либретото на операта е по поемата “Грамада” на Иван Вазов.

ПЪРВИТЕ ОПЕРНИ РЕЖИСЬОРИ у нас са певците Др. Казаков и К. Михайлов-Стоян.

ПЪРВИЯТ У НАС ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОСТОЯНЕН ОПЕРЕТЕН ТЕАТЪР е т.н. “Свободен театър” , открит в София на 5 декември 1918 година.

ПЪРВИЯТ У НАС ИЗВЪН СТОЛИЧЕН ОПЕРНО-БАЛЕТЕН ТЕАТЪР е Народната опера в Стара Загора. От 1923 година е музикално дружество, от 1925 – оперна трупа, а от 1946 година – Народна опера.

ПЪРВИЯТ ЛЕТЕН ТЕАТЪР У НАС е открит през 1909 година в София по инициатива на артистите П. Стойчев и Ат. Кирчев.

ЗА ПРЪВ ПЪТ У НАС естраден оркестър към Комитета за телевизия и радио се създава на 03.03.1960 година. Негов пръв диригент е Емил Георгиев.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС саксофонът е въведен в т.н. “сватбарски оркестри” за изпълнение на народна музика от народния инструменталист Диньо Колев.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЦИРК е основан през 1897 година от артиста гимнастик Петър Панайотов (1878 – 1925). Циркът се нарича “Българско знаме”. Той подготвя и първите професиоанални български циркови артисти. През 1897-1914 година се създават пътуващите циркове “Ганчо”, “България” и др., организират се и първите циркови школи.

ЗА НАЧАЛО НА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ БЪЛГАРСКИ БАЛЕТ се приема създаденият от Атанас Петров балетен спектакъл “Копелия” от Лео Делиб, премиерата на който се състои през 1927 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ БАЛЕТ “ЗМЕЙ И ЯНА” от Христо Манолов е представен през 1937 година в Софийската народна опера. Създателят му Анастас Петров използва народния танцов фолклор, който обновява изразните му възможности на класическа основа.

ПЪРВОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА “ТЕАТЪР 199” в София се играе на 23 октомври 1965 година. Театърът е наречен така, защото неговата зала побира точно толкова зрители.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО РАДИОПРЕДАВАНЕ се излъчва през 1929 година в София. Всекидневни предавания се въвеждат през 1932 година. Официалното откриване на Радио София става през 1934 година.

ПЪРВОТО ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ се излъчва на 7 ноември 1959 година, а като държавен институт за масова информация, пропаганда и култура БНТ официално е открита на 26 декември 1959 година, която дата се счита за рожден ден на БНТ.

ПЪРВАТА ИНФОРМАЦИОННА ЕМИСИЯ “ПО СВЕТА И У НАС” е излъчена по телевизията на 20 юли 1960 година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ШОУТО “КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ АМЕРИКАНЦИТЕ?” на Тодор Колев е излъчено на 21 октомври 1994 година по “Ефир-2” на Българската национална телевизия.

ПЪРВОТО У НАС ТЕЛЕВИЗИОННО СЪСТЕЗАНИЕ - “Що е пролет?” е излъчено на 21.03.1963 година. То е по-скоро концерт с участието на естрадни изпълнители, народни певци, балетисти и акробати.

ПЪРВОТО У НАС МЛАДЕЖКО ТЕЛЕВИЗИОННО СЪСТЕЗАНИЕ със заглавието “Познавате ли своята Родина?” е излъчено на 8 април 1963 година. Това е цикъл от общо 3 предавания, излъчени през 1963 година, който поставя началото на периодично излъчваните български телевизионни конкурси.

ЗА ПРЪВ ПЪТ ПРЕДАВАНЕТО “ТЕЛЕВИЗИОНЕН СПРАВОЧНИК” е излъчено на 5 февруари 1987 година.

ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО СЪСТЕЗАНИЕ “МИНУТА Е МНОГО” е на 22 февруари 1980 година. Стотното издание на състезанието е излъчено на 25 декември 1987 година. След като известно време предаването е свалено от екран, то е възобновено на 3 април 1992 година.

ПЪРВОТО ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ С ИНФОРМАТИВНО-РАЗВЛЕКАТЕЛЕН ХАРАКТЕР СЪС ЗАГЛАВИЕТО “ДОБЪР ДЕН, БЪЛГАРИЯ” е излъчено на 19 септември 1990 година.

ПЪРВАТА ИЗЛОЖБА НА РУСКА КНИГА у нас е редена в Софийския университет през 1937 година от книжарница “Руска книга”.

ЕДНО ЛЮБОПИТНО СЪВПАДЕНИЕ на рождените дати на автор, герой и изпълнител на роля. На 13 януари е роден авторът на “Бай Ганьо” – Алеко Константинов, на 13 януари 1895 година излиза произведението му “Бай Ганьо” и на 13 януари 1925 година в Бургас е роден един от най-колоритните и всепризнати изпълнители на главната роля във филмовата и театралната версия на произведението на Щастливеца – Георги Калоянчев.

РАЗДЕЛ   С П О Р Т

ПЪРВИЯТ И ЕДИНСТВЕН БЪЛГАРСКИ СЪСТЕЗАТЕЛ, участвувал в първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 година е гимнастикът Шарл Шампов.

ПЪРВИЯТ У НАС КОЛОЕЗДАЧЕН КЛУБ - Софийския бицеклуб, е основан през 1889 година и първоначално в него членували 15 души.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ КОЛОЕЗДАЧНИ СЪСТЕЗАНИЯ СЪС СЪСТЕЗАТЕЛЕН ХАРАКТЕР У НАС се уреждат през 1892 година по време на Пловдивското изложение.

ПЪРВОТО ГОЛЯМО ШОСЕЙНО КОЛОЕЗДАЧНО СЪСТЕЗАНИЕ в България е проведено на 29 юни 1897 година по маршрута София – Костинброд – София с победител Тончо Драгиев.

ПЪРВАТА КОЛОЕЗДАЧНА ОБИКОЛКА НА БЪЛГАРИЯ е проведена от 21 август до 7 септември 1924 година. Победители в нея са Коста Дюлгеров от Русе и Георги Абаджиев от Разград.

ПЪРВИТЕ БЪЛГАРКИ, НОСИТЕЛКИ НА ОЛИМПИЙСКА ШАМПИОНСКА ТИТЛА, са Иванка Христова (лека атлетика – тласкане на гюлле), Светла Оцетова и Здравка Йордонова (гребане, скул), Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева (гребане, двойка без кърмчия). Тези медали те завоюват на Олимпийските игри в Монреал (1976 година).

ПЪРВАТА БЪЛГАРКА ОЛИМПИЙСКА ШАМПИОНКА ОТ ЗИМНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ е чепеларката Екатерина Дафовска. На 09.02.1998 година, по време на XVIII Зимни Олимпийски игри в Нагано (Япония) тя печели златен олимпийски медал в дисциплината 15 км биатлон. Това е изобщо и първият български златен медал от Зимните Олимпийски игри.

ПЪРВОТО МЛАДЕЖКО ГИМНАСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО в България – “Спартак” е основано на 26 юли 1919 година в София.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОН е борецът Никола Станчев, завоювал отличието си по време на Летните Олимпийски игри в Мелбърн през 1956 година.

ПЪРВАТА У НАС ЖЕНА – ВРАТАР НА ФУТБОЛЕН ОТБОР е Лиляна Кулева. През юни 1949 година, когато се е състоял мачът, в който тя е участвала, тя е била съдебен кандидат към Варненския окръжен съд.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВОЛЕЙБОЛ у нас се играе през 1922 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ АЛПИНИСТ, ПОКОРИЛ ЕВЕРЕСТ, е Христо Проданов. Това става на 20 април 1984 година в 18:15 часа.

ПЪРВИЯТ ТИРАЖ на играта “Спорт тото 1” с 12 срещи е проведен на 12 май 1957 година.

ПЪРВИЯТ ТИРАЖ на играта с 13 срещи е организиран на 28 юни 1980 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛИСТ е д-р Божин Ласков, играл професионален футбол за словашкия футболен първенец “Слован” от град Братислава.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КАРТ е конструиран през 1960 година от инженер Стефан Стоянов от град Толбухин (дн. Добрич).

ПЪРВОТО АВТОМОБИЛНО СЪСТЕЗАНИЕ В БЪЛГАРИЯ се провежда през 1914 година по маршрута Орлов мост – Враждебна – Орлов мост.

ПЪРВАТА СИ МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА българският национален футболен отбор изиграва във Виена срещу Австрия и губи с резултат 0:6.

ПЪРВИЯТ СИ ГОЛ българският национален футболен отбор отбелязва на 10.04.1925 година в Истанбул срещу отбора на Турция. Негов автор е Димитър Мутафчиев. Резултатът е 2:1 за Турция.

ПЪРВАТА СИ ПОБЕДА българският национален отбор по футбол регистрира на 12.10.1930 година в София. В мач от първия турнир за Балканско първенство България побеждава Румъния с 5:3.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ НОСИТЕЛ НА БАЛКАНСКАТА КУПА по футбол българският национален отбор става през 1932 година.

ПЪРВАТА СИ КВАЛИФИКАЦИОННА СРЕЩА ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО българските футболисти изиграват през 1934 година в София на стадион “АС-23”.

ПЪРВИЯТ СИ ГОЛ в световна квалификация българският национален футболен отбор отбелязва през 1934 година на мача България – Унгария (1:4).

В ТУРНИРА ЗА КУПАТА НА НОСИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНИ КУПИ (КНК) ЗА ПЪРВИ ПЪТ наш футболен отбор участва през сезона 1961-1962 година. “Спартак” (Варна) се среща с “Рапид” (Виена). Първата среща завършва наравно (0:0), а във втората нашият отбор губи с 2:5.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ФУТБОЛИСТ СТАВА СПОРТИСТ № 1 НА БЪЛГАРИЯ през 1965 година. Това е незабравимият Георги Аспарухов /Гунди/ (1943-1971).

ПЪРВОТО ДЪРЖАВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ у нас се е състояло през сезона 1925-1926 година. Първият държавен шампион по футбол е отборът на “Владислав” (Варна).

ПЪРВОТО УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ НА ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ е на 28 май 1924 година на стадион “Коломб” в Париж. Играем срещу Ирландия и губим срещата с 0:1.

ПЪРВОТО СИ УЧАСТИЕ ВЪВ ФИНАЛИ НА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО българските футболисти регистрират през 1962 година на шампионата на планетата в Чили. На 30 май 1962 година на стадион “Брандън Купър” в град Ранкагуа българите губят от Аржентина с 0:1.

ПЪРВИЯТ ГОЛ НА ФИНАЛИ НА СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА българите отбелязват на 4 юли 1962 година по време на срещата в Ранкагуа срещу отбора на Унгария (1:6). Негов автор в 64-тата минута на мача е Георги Аспарухов.

ПЪРВАТА СПЕЧЕЛЕНА ТОЧКА НА ФИНАЛИ НА СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА е тази срещу Англия на финалите в Чили. Англия вече си е осигурила по-нататъшно участие и мачът завършва наравно – 0:0. Мачът се играе на 7 юни 1962 година в чилийския град Ранкагуа.

ПЪРВАТА СИ ПОБЕДА НА ФИНАЛИ НА СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА българските футболисти реализират срещу отбора на Гърция (4:0) по време на световните финали на САЩ през 1994 година.

ПЪРВИЯТ СИ МЕДАЛ ОТ ГОЛЕМИ ФУТБОЛНИ ПЪРВЕНСТВА българският футбол печели на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 година. Това е бронзов олимпийски медал.

ПЪРВИЯТ СИ СРЕБЪРЕН МЕДАЛ българските футболисти печелят по време на Олимпийските игри в Мексико през 1968 година. На финала губим срещу Унгария с 1:4.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН - СВЕТОВЕН ШАМПИОН е борецът Петко Сираков. Това става на световното първенство по борба – свободен стил през 1957 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ШАХМАТИСТ, получил званието “Международен грос-
майстор” е Милко Бобоцов през 1961 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН – ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ПО ЛЕКА АТЛЕТИКА е Георги Стойковски (троен скок) – 1966 година.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СПОРТИСТКА – СВЕТОВНА ШАМПИОНКА е Мария Гигова (художествена гимнастика) – 1969 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ БОКСЬОР, НОСИТЕЛ НА ОЛИМПИЙСКО ЗЛАТО е Георги Костадинов в категория до 51 кг. на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОН ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ е Нораир Нурикян – категория до 60 кг. (Мюнхен, 1972 година).

ПЪРВАТА СИ КВАЛИФИКАЦИОННА СРЕЩА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПЪРВЕНСТВО
българският национален футболен отбор играе на 31 май 1959 година в Белград срещу Югославия (0:2). На реванша на 25 октомври в София е постигнато равенство – 1:1.

ПЪРВОТО КЛАСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ е на финалите в Англия през 1996 година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ БЪЛГАРСКИ ЛЕКОАТЛЕТИ участвуват на Европейско първенство през 1933 година в Торино. Това са състезателите Любен Дойчев и Калин Ганчев.

ПЪРВИТЕ ПОЩЕНСКИ МАРКИ НА СПОРТНА ТЕМАТИКА в България са пуснати на 18 септември 1931 година по повод провеждането на Вторите Балкански игри в София. Такива теми и сюжети се появяват за първи път в практиката на българската пощенска администрация и са новост за световното маркоиздаване. Дотогава те ни са били използвани от никоя пощенска администрация. А преди България само 11 страни имат разработени сюжети от така наречения “класически период”.

ПЪРВАТА ФУТБОЛНА ИГРОВА СХЕМА У НАС Е 1–2–2–6. Такава шотландците са въвели още през 1872 година.

ПЪРВИЯТ ДИПЛОМИРАН БЪЛГАРСКИ СЪДИЯ ПО ФУТБОЛ е д-р Иван Славов, играл в Германия като студент и получил диплома като съдия. Той ръководи през 1907 година мач на игрището между Орлов мост и Военното училище в София с жилетка, бомбе, лачени обувки и малка тенекиена свирка. Загива в Балканската война.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, ЗАВЪРШИЛ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ СЪС СПЕЦИАЛНОСТ “ФУТБОЛ” е Стоян Наумов. Това той прави в Италия през 1908 година.

ПЪРВАТА МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА НА НАШ КЛУБ се е провела на 6-ти декември 1915 година между отборите на “Тича” ( Варна ) и Германски померански полк. Мачът завършва наравно – 4:4.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТ, намерил място в годишната класация на авторитетното спортно издание “Франс Футбол”, е Георги Аспарухов (Гунди). През 1965 година той е класиран на осмо място.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ, ПОСВЕТИЛ СТИХОВЕ НА ФУТБОЛА, е Гео Милев (Георги Милев Касабов). През 1922 година той посвещава марш на футболния клуб “Атлетик”. Припевът е:

Н а п р е д , н а п р е д
н а ш а т а  к р ъ в –
ж а р  и  з в е з д и !
Н а п р е д  и  в  б о р б а т а
в и н а г и  п р ъ в –
в и н а г и  п р ъ в  и  б е з с т р а ш е н  б ъ д и !

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТ, ПОЛУЧИЛ “ЗЛАТНАТА ОБУВКА” като голмайстор на Европа, е Петър Жеков, отбелязал в нашето първенство 36 гола, което е абсолютен рекорд за всички времена.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ СЪДИЯ, РЪКОВОДИЛ СРЕЩА ОТ ФИНАЛИТЕ НА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО е Димитър Руменчев. Той е помощник-съдия по време на Финалите на Световното първенство в Англия през 1966 година.

ПЪРВИЯТ НАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ е Павел Грозданов. Той ръководи през периода 1923-1933 година отдел “Футбол” към Българската национална спортна федерация (БНСФ).

ЗА ПРЪВ ПЪТ НАЦИОНАЛНА ФУТБОЛНА ДИВИЗИЯ у нас се организира през есента на 1948 година. Създадена е по инициатива на дългогодишния мирови съдия – пловдивчанина Исак Каталан. Каталан е и първият футболен шеф от национален мащаб, играл някога футбол (през 20-те години в “Ботев” – Пловдив). През 1948 година оглавява за една година Централния футболен комитет (ЦФК). По негово време е изработен за пръв път и Правилник на реферите, правилник на играта и дисциплинарен правилник. Положено е и началото на организационните лагери на “А” националния отбор. Исак Каталан е роден на 29 декември 1907 година в Пловдив.

РАЗДЕЛ   Т Е Х Н И К А

ПЪРВИЯТ ПОЛЕТ С БАЛОН У НАС е осъществен на 19 август 1892 година в Пловдив по време на Първото пловдивско изложение. Лети журналистът Никола Генадиев – по-късно депутат и министър.

ПЪРВАТА ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ В СОФИЯ е открита на 1 януари 1901 година по маршрут гарата – улица “Граф Игнатиев”.

ПЪРВАТА ТРОЛЕЙБУСНА ЛИНИЯ У НАС е открита в София през 1941 година по маршрута Горнобанско шосе–Горна баня.

ПЪРВИЯТ ВЕЛОСИПЕД У НАС ( модел 1865 година ) е внесен през 1863 година.

ПЪРВИЯТ АВТОМОБИЛ В БЪЛГАРИЯ - “Би Диен Бутон”, с парен двигател и бандажни гуми, е внесен през 1896 година.

ПЪРВИЯТ ПЪТНИЧЕСКИ АВТОБУС У НАС е внесен през 1905 година в София.

ПЪРВАТА АВТОСЕРВИЗНА РАБОТИЛНИЦА в страната е открита през 1910 година в София от Георги Касъров.

ПЪРВОТО АВТОМОБИЛНО ДРУЖЕСТВО ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ у нас е образувано през 1909 година.

ПЪРВИЯТ КУРС ЗА ПОДГОТОВКА НА ШОФЬОРИ у нас е проведен през 1905 година във войската.

ПЪРВАТА ТЕЛЕГРАФНА ЛИНИЯ у нас е построена през 1856 година между Варна и Русе.

ПЪРВИТЕ ТЕЛЕФОННИ АПАРАТИ У НАС СЕ ПОЯВЯВАТ В СОФИЯ през 1886 година.

ПЪРВАТА АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОННА ЦЕНТРАЛА у нас е построена в София през 1936 година.

ПЪРВАТА У НАС ПАРНА МЕЛНИЦА е построена в Свищов през 1860 година от Атанас Каракашев и Сюлейман ага.

ПЪРВАТА ЗАХАРНА ФАБРИКА У НАС е открита през 1897 година в София, построена с белгийски капитали.

ПЪРВИЯТ САМОЛЕТ В БЪЛГАРИЯ, внесен от Франция – “Блерио”, пилотиран от Симеон Петров, каца край гара София през 1912 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ, задвижван от силата на пилота с педали, е конструиран през 1902 година от силистренеца поручик Христо Джамджиев.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН – КОНСТРУКТОР НА САМОЛЕТИ е Асен Христов Йорданов (роден 2 август 1896 година). Той е също и създател на самолетите “Дъглас” и “Боинг”, за което е удостоен със званието “Почетен гражданин” на Ню Йорк и Вашингтон. Асен Йорданов е включен в алманаха “Кой какъв е в Америка” още през 1941 година. В алманаха “Кой какъв е в авиацията?” е наречен “Адмирал на въздуха”, а известният френски аероспециалист Пиер Белафан го удостоява със званието “Философ на въздухоплаването”.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРЕЗОКЕАНСКИ КОРАБ “Родина” е вдигнал флаг на 25-ти септември 1945 година.

ПЪРВИЯТ НАШ КОРАБ, КОЙТО ПРЕМИНАВА ПОЛЯРНИЯ КРЪГ и навлиза във водите на Северния ледовит океан (през 1947 година), е “България”.

ПЪРВИЯТ НАШ ХЛАДИЛЕН МОТОРЕН КОРАБ е “Плевен”, построен през 1961 година в норвежкото пристанище Алезунд.

ПЪРВИЯТ ПОЛЕТ В РОДНО НЕБЕ (над София) е извършил русенският поручик Симеон Петров на 13 август 1912 година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС ЛОКОМОТИВНА СВИРКА прозвучава през 1866 година по железопътната линия Русе–Варна. Българските държавни железници (БДЖ) са създадени със закон, приет от Народното събрание през 1885 година.

ПЪРВИЯТ ЕЛЕКТРИФИЦИРАН железопътен участък у нас е открит на осми април 1963 година между София и Пловдив (156 километра).

ПЪРВАТА ФАБРИКА В БЪЛГАРИЯ е текстилната фабрика на Добри Желязков, наричан Фабрикаджията. Тя е открита в град Сливен на 19 април 1833 година.

ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТВАРЯ ВРАТИ НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА В СОФИЯ на 10 декември 1833 година.

ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРЕДАВАНЕ “КУ–КУ” на Станислав (Слави) Трифонов, Камен Воденичаров, Мартина Вачкова, Стефан Рядков и Васил Василев – Зуека е излъчено за първи път на 26 януари 1990 година.


РАЗДЕЛ   Р А З Н И

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА АВТОКЕФАЛНА ЦЪРКВА се създава през 870 година при княз Борис Първи.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ е учредена на 28 февруари 1870 година със специален ферман на султан Абдул Азис.

ПЪРВОТО РАБОТНИЧЕСКО ПРОФЕСИОНАЛНО ДРУЖЕСТВО У НАС – НА ПЕЧАТАРИТЕ  - е образувано през 1883 година в София.

ПЪРВИЯТ КАМЪК на днешната сграда на Народното събрание е положен на 4 юни 1884 година.

ПЪРВИЯТ МОНЕТЕН ДВОР в България се създава на гара Искър, близо до София през 1952 година.

ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ЛОВА у нас е приет през 1880 година.

ПЪРВОТО ЛОВНО ДРУЖЕСТВО У НАС е основано през 1889 година във Велико Търново на базата на първия ловен кръжок, основан през 1884 година.

ПЪРВИЯТ ЛОВЕН КОНГРЕС У НАС се е състоял на 6 август 1898 година.

ПЪРВОТО КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ НА РИБАРИТЕ У НАС е основано в началото на 1907 година в Тутракан.

ПЪРВИЯТ РИБАРСКИ СЪБОР У НАС се е състоял през 1910 година в Свищов.

ПЪРВАТА ЛОВНА ИЗЛОЖБА в България се е състояла на 8 октомври 1938 година в София.

ПЪРВИЯТ СЕЛСКИ ЛОВЕН МУЗЕЙ е открит през 1928 година в София.

ПЪРВОТО ДОБРОДЕТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “Милосърдие” е основано през 1857 година в Лом със съдействието на възрожденския просветител Кръстьо Пишурка. Неговата председателка е учителката от Лом Елена Циганелска – най-образованата за времето си жителка на града.

ПЪРВАТА БАНКА у нас след Освобождението – БНБ е открита на 25 януари 1879 година. Основана е от княз Дондуков – Корсаков.

ПЪРВИЯТ ТУРИСТИЧЕСКИ КЛУБ у нас – “Урвич” е основан от Алеко Константи-нов в София през 1889 година. През 1896 година след излет до Черни връх (над 300 души) се полага началото на организираното туристическо движение.

ПЪРВАТА В БЪЛГАРИЯ ЖЕНА – МОРСКИ КАПИТАН е Ангелина Балтова. На 25-тия си рожден ден (5 септември 1970 година) тя като трети помощник-капитан на кораба “Плиска” се отправя в своя първи курс към Западна Европа. Завършила е Военноморското училище във Варна.

ПЪРВАТА СЕРИЯ ОТ ПЕТ ПОЩЕНСКИ МАРКИ у нас е пусната в обръщение през май 1879 година. Марките са отпечатани в Петербург, а серията е известна под името “Сантими”. На марките е изобразен лъв, изправен на задните си крака – национален символ на борба и свобода. “Сантимите” имат много висока художествена и филателна стойност.

ПЪРВОТО ТРИЦВЕТНО ЗНАМЕ – прототип на националния ни трибагреник, е ушито от Стилияна Параскевова в Браила в навечерието на Руско-Турската война 1877-1878 година. То е напълно запазено и се съхранява в Националния военноисторически музей в София.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО е Иван Замбин от Враца. През 1804 година той пристига в Петербург заедно с приятеля си Атанас Некович, за да ходатайства пред руския император за освобождението на българският народ. След сложни перипетии и благодарение на пълномощното, изпратено от Софроний Врачански, през 1808 година Замбин запознава руската дипломация с тревожния за онази епоха български въпрос.

ПЪРВОТО БЪЛГАРО-СЪВЕТСКО ДРУЖЕСТВО у нас е учредено на 17 септември 1934 година.

ПЪРВАТА ЖЕНА В СВЕТА, ЛЕТЯЛА С ВОЕНЕН САМОЛЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЙНА ЗАДАЧА, е българката Райна Касабова ( 1897 – 1969 ). Това става на 30 октомври 1912 по време на Балканската война. Заедно с летеца Стефан Калинов със самолет “Блерио” Райна Касабова хвърля позиви над Одрин, които са напечатани на турски език и са апел към противника да се предаде, за да не се дават излишни жертви.

ПЪРВИЯТ ГРАЖДАНСКИ ГУБЕРНАТОР НА СОФИЯ е Пьорт Алабин ( 1824 – 1896 ). Той развива бурна дейност по възстановяването на училищата и благоустрой-ството на града, ръководи прокарването на пътища и изграждането на мостове. С негово съдействие се основава Софийската публична библиотека.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА е открита през 1888 година в София. Девет години по-късно е открит и първият зоологически музей.

ПЪРВИТЕ ДЪРВЕТА В ПАРКА НА СВОБОДАТА В СТОЛИЦАТА са засадени през 1882 година. Швейцарецът Даниел Неф е първият общински градинар в него. (Парк на свободата – дн. Борисовата градина).

ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ, ЗАВЪРШИЛИ ВОЕННО УЧИЛИЩЕ ЗА МОТОРНИ ЛЕТЦИ са Мария Недялкова, Пенка Нунева-Вълчева, Пелагия Алферова-Куцарова, Мария Атанасова, Жечка Бачева-Христова, Сийка Нончева и Евдокия Димитрова-Христова. Това става през 1950 година.

ПЪРВАТА У НАС ЖЕНА, управлявала реактивен самолет и водила пътнически самолет по международната линия, е Мария Атанасова.

ПЪРВАТА БЪЛГАРКА, УПРАВЛЯВАЛА ХИДРОПЛАН, е Милка Маркова.

ПЪРВИЯТ ПАМЕТНИК В ЧЕСТ НА РУСКИТЕ ОСВОБОДИТЕЛИ, изграден в София, е “руският паметник”, открит на 29 юли 1882 година.

ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ТЕГЛИЛКИТЕ В БЪЛГАРИЯ е приет на 15 ноември 1888 година от Петото обикновено народно събрание. За мерките на храните той влиза в сила от 1 юни 1889 година, а за останалите мерки и теглилки – от 1 януари 1892 година. Въвеждането на новите мерки и теглилки в правителствените учреждения става задължително от 1 януари 1889 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ (от 16 февруари 1872 година) е Антим Първи (Атанас Михайлов Чалъков) /1816 – 1888/. Завършва богословското училище на остров Халки и Московската духовна академия. Бил е Преславски, а после Видински митрополит.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЕДИННА АПТЕЧНА СИСТЕМА е създадена през 1951 година.

ПЪРВИЯТ ПРОЕКТ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ НА СТОЛИЦАТА е от 1884 година, съставен от руския инженер Кубасов и българския механик Белов. Планът им бил реализиран едва през 1902 година.

ПЪРВАТА У НАС ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА е открита в София през 1885 година с творби на художника Иван Димитров.

ПЪРВИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ТУРИСТИ посещават организирано Варна през 1909 година. Това са 215 французи, дошли да видят красотите на “Побитите камъни и карстови извори” край Девня.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЗАСТРАХОВКИ У НАС се правят през 1882 година от румънското дружество “Дачия”. Първото наше застрахователно дружество – “България” е основано през 1891 година в Русе. ДЗИ е създаден през 1946 година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЛОТАРИЯ у нас се провежда през 1870 година от Лотарийното дружество в Цариград. По време на Първото земеделско изложение през 1892 година се организира и първата държавна лотария.

ПЪРВАТА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ у нас – “Орало” е основана през 1890 година в село Мирково, Софийско по инициатива на писателя Тодор Влайнов.

ПЪРВИТЕ МЛЕКАРСКИ КООПЕРАЦИИ У НАС са основани от проф. Желю Г. Ганчев (1877-1936), един от основателите на Агрономическия факултет.

ПЪРВИТЕ КОРКОВИ СЕМЕНА са внесени у нас през 1953 година от СССР, а една година по-късно са създадени и първите насаждения в района на горските стопанства в тогавашните Благоевградски, Бургаски и Кърджалийски окръг. Първият груб корк е добит през 1975 година.

ЗА РОЖДЕН ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ следва да се счита датата 27 май 1895 година. На този ден Народното събрание взема решение за праворязане на монетата.

ПЪРВИЯТ ТИРАЖ НА СПОРТНИЯ ТОТАЛИЗАТОР е организиран на 12 май 1957 година, която дата се счита за рожден ден на Българския спортен тотализатор.

ОТКРИВАНЕТО НА КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА е станало на 19 април 1944 година.

ПЪРВИЯТ ОРГАНИЗИРАН СЪБОР НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО на връх Рожен в Родопите е през 1898 година, а в основата му е жителят на село Славейно Ангел Инджов. Неговата история на събора започва през 1961 година, когато за първи път засвирва прочутият гайдарски оркестър “Сто каба гайди”.

ПЪРВИЯТ БРОЙ НА ВЕСТНИК “168 часа” излиза на 26 април 1990 година.

ПЪРВОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО “12 плюс три” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио е на 4 януари 1989 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ САТИРИЧЕН ВЕСТНИК “ГАЙДА”, редактиран от известния поет и общественик Петко Рачов Славейков, излиза на 15 юни 1863 година.

ПЪРВИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОЛЕТ С ПЪТНИЦИ е осъществен на 29 юни 1947 година по маршрута София-Пловдив-Бургас. Този ден се счита за рожден ден на Българската гражданска авиация “Балкан”.

ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ НА ДЕТСКИ ХОР “БОДРА СМЯНА” е осъществен на първи януари 1947 година.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ – ТЪРНОВСКАТА, е подписана на 15 април 1889 година.

ПЪРВИЯТ В СВЕТА МУЗЕЙ НА ЧУЖДЕСТРАНЕН ПОЕТ ИЗВЪН РОДИНАТА МУ е този на унгарският поет Ласло Наги, носител на Международна Ботевска награда за поезия. Открит е в град Смолян през 1925 година.

ПЪРВИЯТ У НАС МОНУМЕНТ на българин, издигнат от българи, е бронзовият паметник на Христо Ботев, издигнат във Враца след Освобождението. Това е и първият паметник на Ботев у нас, независимо от споровете около художествените му достойнства.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, НОСИТЕЛ НА ЗВАНИЕТО “ГЕРОЙ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ” е Захари Захариев. Това е всъщност и първият в света чужденец, получил това високо звание. Званието му е присъдено за участието му като летец в Испанската гражданска война. Указът за награждаването му излиза на 31 декември 1936 година.

ПЪРВИЯТ ПИОНЕРСКИ ДОМ у нас е открит на 2 май 1949 година в Сливен.

ПЪРВОТО ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО У НАС е основано през май 1869 година под непосредственото влияние на Васил Левски.

ПЪРВИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ у нас са основани в русенските села Красен и Щръклево през периода 1899-1902 година, като са вземали за обработване училищни и църковни земи.

ПЪРВОТО (НЕОФИЦИАЛНО) ЧЕСТВАНЕ НА ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ (първи ноември) е в Пловдив през 1909 година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МУЗИКА и нейните изпълнители излизат на концертния подиум на Пловдивското изложение през 1892 година.

ПЪРВАТА У НАС КАТЕДРА ПО ГЕОГРАФИЯ е открита през 1898 година към Софийския университет (тогава Висше училище). Неин ръководител е професор Анастас Иширков (1868-1937), който е първият у нас преподавател, редовен професор по география.

ПЪРВИЯТ У НАС РЕЗЕРВАТ е създаден през 1933 година. Това е Силкосия, който обхваща предимно букови и дъбови насаждения, както и типично странджанското храстовидно растение зеленика. Обитава се от елени, сърни, диви свине, чакали и др.

ПЪРВОТО У НАС ПО ПРОИЗХОД ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ, което е и най-старото златно находище в Европа, е Варненското халколитно съкровище, открито през 1972 година в халколитния Варненски некропол. Състои се от накити и предмети, ковани от чисто злато. Датира от 4-тото хилядолетие преди новата ера и е доказателство за високоразвита ранна култура на местното население.

ПЪРВАТА ГРАЖДАНСКА БОЛНИЦА У НАС е открита през 1869 година във Варна. Построена е със средствата, дарени от заможния българин Параскева Николау (Параскев Николов), принуден поради родолюбието си да се изсели в Одеса. Строителството започва през 1861 година, за което дарителят Параскев Николов изпраща огромната за онова време сума от 126900 сребърни рубли. “В болницата да се лекуват всички нуждаещи се без разлика в пол, възраст, народност, вяра и местожителство” – е изричната последна воля на дарителя.

ПЪРВОТО У НАС ЧЕСТВУВАНЕ НА ДЕНЯ НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ се е състояло на 11 май 1856 година в Пловдив по инициатива на Найден Геров и Йаким Груев.

ЗА ПРЪВ ПЪТ У НАС ЦЕНТРАЛЕН ДЕПОЗИТАР се учредява на 13 август 1996 година като акционерно дружество. Акционери на “Централен депозитар” АД (ЦДАД) са големите търговски банки, БНБ и Министерството на финансите.

ПЪРВИЯТ БРОЙ на вестник “Седем дни спорт” излиза на 10 февруари 1994 година.

НАЙ-ДРЕВНИЯТ, ИЗЦЯЛО ЗАПАЗЕН АНТИЧЕН ПАМЕТНИК, известен досега в Европа, е Казанлъшката гробница.

ПЪРВОТО У НАС СПИСАНИЕ ЗА АВТОМОБИЛИСТИТЕ е “Автомото”. То излиза от 1857 до 1975 година, като е наследено от вестник “Автомотосвят”. Списанието е месечно издание.

ПЪРВАТА МЕЖДУСЕЛИЩНА АВТОБУСНА ЛИНИЯ у нас е София – Самоков. Линията е открита през 1909 година и е обслужвана от един 6-местен автомобил марка “Би Диен Бутон”. Собственост е на частно автомобилно дружество.

ПЪРВАТА У НАС Ж.П. ДРУЖИНА, дала началото на Транспортни войски в България, е формирано на 14 януари 1888 година към инженерния полк в Русе.

ПЪРВАТА У НАС АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕГРАФНА ЦЕНТРАЛА е пусната в действие през 1959 година в София – абонатна, транзитна и международна.

ПЪРВИЯТ У НАС АКВАРИУМ КАТО НАУЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ВОДНИ ОРГАНИЗМИ е открит във Варна на 17 юли 1932 година като съставна част от Морската биологична станция, организирана под ръководството на Р. Паскалев.

ПЪРВАТА У НАС АКЦИОНЕРНА БАНКА – “Българско търговско дружество”, е основано през 1869 година във Варна.

ПЪРВОТО У НАС АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО е Пара-плувно търговско дружество “Провидение” , основано през 1862 година в Цариград с капитал 12500 турски лири.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ, установил дипломатически отношения със Франкската империя е хан Омуртаг. През 824 година той изпраща пратеници при франкския император Людовик Благочестиви (814-840) с писмо “за уреждане на мирните отношения или за сключване на мир”.

ПЪРВАТА ПРОЯВА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ НА ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА срещу османското владичество е въстанието във Видинско и Пиротско. То е ръководено от Константин, син на цар Иван Страцимир (1356-1396) и Фружин, син на цар Иван Шишман (1371-1395). Въстанието е през 1404 година.

ПЪРВАТА ВЪОРЪЖЕНА ПРОЯВА на българите в Македония срещу решението на Берлинския конгрес за разпокъсване на България е Кресненско-Разложкото въстание през октомври и ноември 1878 година.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ е основано през 1869 година в родното село на Бачо Киро, Цанко Церковски и Райко Даскалов – Бяла черква.

ПЪРВАТА СМЯНА НА ПАРИТЕ в по-новата история на България е през 1947 година. Сменят се само паричните знаци. Обмяната е лев за лев. Постановлението на Министерския съвет за смяната излиза на 6 март 1947 година. Извадените от обръщение банкноти и монети престават да бъдат законно разплащателно средство на 12 март – 6 дни след излизането на решението.

ПЪРВИЯТ ФЕСТИВАЛ НА ПЕСНИТЕ ЗА НАШЕТО ЧЕРНОМОРИЕ , преименуван по-късно в “Златният Орфей”, е проведен през 1965 година. Първо място на този фестивал печели песента “Калиакра” по текст на Слава Славомирова и музика на Ангел Заберски в изпълнение на Мими Николова.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК, включен в Книгата на мира на ЮНЕСКО, е плевенчанинът Петър Мичев. 43-годишният художник е включен заедно с експрезидента д-р Желю Желев и е сред 56-та световно известни художници от нивото на Сезар и Бернар Бюфе. Книгата на мира му е връчена лично от академик Азаза – ректор на евро-арабския университет в Париж и втори човек в ЮНЕСКО през 1994 година.

ПЪРВАТА СКЪПА ЖЕРТВА НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ е поручик Христо Андреев Топракчиев, летец 1-во ниво аеропланно отделение, загинал на 19 октомври 1912 година над Одрин при изпълнение на бойна задача.
Поручик Топракчиев е роден на 12.12.1887 година в Бургас. Завършва авиационното училище на Блерио в гр. Етан, Франция.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОФИЦИАЛНО ИМЕТО СДС (СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ) е произнесено на събранието на 1 декември 1989 година от Ивайло Трифонов от трибуната на събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

ПЪРВИЯТ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СДС е избран на 7 декември 1989 година, която дата се смята и за дата на основаването на Съюза на демократичните сили. Сбирката се провежда в мазето на Института по социология в София. За пръв път председател на КС на СДС е избран д-р Желю Желев, по-късно избран за президент и на преки президентски избори на 19 януари 1992 година.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН – СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА БОРБА СУМО, е Светослав Бинев. Своята титла в най-леката категория 87-килограмовият българин завоюва в столицата на Япония Токио, побеждавайки на финала представителя на домакините Адухиро Ибата. Това става на световното първенство през 1998 година.

ПЪРВОТО НАЙ-ВИСШЕ НАГРАДНО ОТЛИЧИЕ В БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА след Освобождението от османско робство е орденът “Св. Св. Кирил и Методий”. Орденът е учреден на 31 май 1909 година във връзка с обявената (на 22 септември 1908 г.) независимост на България. С него са били награждавани видни интелектуалци, духовници, политици и висши военни, имащи особено големи заслуги за развитието на националната култура или отличили се с изключителни успехи в политическото или военното поприще. С този орден са били удостоявани и чуждестранни владетели и управници, посетили България, или при официални посещения на царя в техните страни.
Съгласно орденския статут управляващият в момента български цар е бил е и Велик магистър на ордена. Броят на живите, наградени с този най-висш орден, не можел да надвишава 15 души. Всъщност до 9 септември 1944 година удостоените с него български граждани са само деветима. Между тях са Иван Вазов, Екзарх Йосиф Първи, Иван Евстатиев Гешов, генерал Данаил Николаев.
Сред наградените чуждестранни владетели са руският император Николай Втори, германският кайзер Вилхелм втори, австро-унгарският император Фран Йосиф Втори, английският крал Джордж Шести.

ПЪРВИЯТ ПОЛУПРОФЕСИОНАЛЕН СРЕДНО РОДОПСКИ ТЕАТЪР (дн. Родопски драматичен театър – Смолян) е създаден с Предписание №11682 от 5 април 1951 година на Комитета за наука, изкуство и култура.
С протоколно решение № 15 от 21 март 1951 година на Управата на Околийския народен съвет е назначен първия директор на театъра – Райчо Гавраилов, който е встъпил в длъжност на 16 април 1951 г.
Първото заседание на художествения съвет се е състояло на 16 април 1951 година и на това заседание е определено театърът да се именува Родопски народен театър, за да обслужва цялата Родопска област.
Първите назначения на артистите – 14 души, 1 художник и 3-ма технически персонал е станало на 30 април 1951 година. Поради тази причина е прието първи май да се смята за рождения ден на театъра.
Първата пиеса, с която е открит театърът е “Сватба” от М. Симова, поставена от артиста С. Симов срещу 30 хиляди лева тогавашни пари. Премиерното представление е играно на 14 юли 1951 година.
От първи януари 1952 година театърът е одържавен административно, финансово и художествено-методично е вече към Комитета за наука, изкуство и култура – София.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН ПЕЧАТАР, собственик на най-голямата славянска печатница във Виена през ХVI век, е Яков Крайков – книжовник, художник, гравьор и издател на славянски книги за българи и сърби. През 1566 година отпечатва книгите “Часословец”, две години по-късно – “Псалтир” , “Молитвеник” ( 1570 г. ) и “Различни потреби” ( 1572 г. ). Яков Крайков за пръв път отпечатва “книги за пътници” в джобен формат.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА КНИГА ОТ ТИПА “КНИГИ–АЛБУМИ” е “Стематография” от Христофор Жефаров. Тя излиза през 1741 година във Виена. Отпечатвана е на дългопечатна цилиндрична преса. За кратко време книгата се преиздава. Нейната цел е да припомни на българския читател, че е бил свободен и почитан, че е имал свое минало.
“Стематография” е настолна книга за рилските майстори щампари. От нея те научават, че ликовете на нашите просветители могат да се използват за пробуждане на националното ни съзнание. От тази книга черпят вдъхновение и самоковските зографи. Те изписват нашите църкви и манастири с ликовете на български царе и просветители.

ПЪРВОТО ИЗЛЪЧВАНЕ на националното предаване за българското кино “Понеделник 8 ½” с водещ актрисата Параскева Джукелова е било на 23 февруари 1998 година.

ПЪРВАТА У НАС ЖЕНА – ФИЛМОВ РЕЖИСЬОР е Бинка Желязкова. Тя всъщност е и първата жена филмов режисьор и на Балканския полуостров.

ПЪРВИЯТ У НАС ОРДЕН “СТАРА ПЛАНИНА” е учреден само за чужденци през 1966 година. Днес орденът “Стара планина” с лента е най-голямото българско отличие. При създаването му той е имал огромната за времето си цена от 2419 лева и е ювелирно постижение на изкуството от емайл и злато. Сред по-известните кавалери на този орден са френският президент Франсоа Портильо (1978 г.), Муамар Кадафи – генерален секретар на Социалистическата арабска джамахирия (1978 г.), президентите на република Гърция Константин Цацос и Папандреу, японският император Хирохито (1978 г.), емирът на Кувейт Джабер ал Ахмад ас Сабах, Саддам Хюсеин, Николае Чаушеску и други. Общо 29 са отличените лидери от социалистическото време. В резултат на експресна промяна на закона за духовното стимулиране само в частта му за орден “Стара планина” от 1994 година, орденът се връчва и на българи. Първите негови български насители са футболистите на националния отбор, класирали се на четвърто място на финалите на световното първенство през 1994 година в САЩ. Други негови български насители са Борис Христов, оперната певица Гена Димитрова, многократна-та световна, европейска и олимпийска шампионка във високия скок Стефка Костади-нова и актрисата Невена Коканова.

ПЪРВОТО ТЕЛЕВИЗИОННО ШОУ “КАТО ЛЪВОВЕТЕ” дебютира на 2 май 1992 година в една от залите на гранд-хотел “София”. Идеята за това обичано предаване принадлежи на Катя Кисимова и Ники Априлов. За 7 години съществуване – от 1992 до 1999 година тв шоуто е дарило над 6 000 000 долара за ремонт на Първа детска клиника в Александровската болница в София.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО БРИДЖ Е ХРИСТО ДРУМЕВ. Това свое отличие той печели в категория “сеньор” на шампионата на планетата в Лил – Франция. Друмев е част от интернационален отбор, заедно с Карл Рохан и Франц Барата (Австрия) и Моше Кац и Нисан Ранд (Израел). Христо Друмев е най-титулувания български бриджьор на всички времена. Името му е вписано в Световната бридж енциклопедия.

ПЪРВОТО ИЛЮСТРОВАНО МОДНО СПИСАНИЕ У НАС Е “МОДА И ДОМАКИНСТВО” с уточнение “семеен журнал”. Първият му брой излиза през март 1897 година. Този журнал е създаден по идея на Елена Ушева (1872 – 1941 г.). Родена в Стара Загора, по професия тя е учителка. Освен като издател и главен редактор на “Мода и домакинство” (1897 – 1906), Ушева е редактор и на още 3 издания от това време – “Ръкоделно списание” (1905), “Седянка” (1910) и “Домакинско илюстровано списание” (1907 -1908). Всички тези издания излизат в тираж между 2 и 8 хиляди бройки (почти колкото е тиражът и на днешните женски списания).

ПЪРВОТО СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА У НАС “МОДЕРЕН СТИЛ” се появява през 1908 година. Негов издател и главен редактор е Петър Балъкчиев, който е и директор на специалното крояческо училище в София по това време.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПИЛОТ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АВИАЦИЯ е Андрей Тимев. Полетът е на 21 април 1949 година с цел да се унищожат гъсеници в Павлекени.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА АКТРИСА, изпълнила ролята на Рада Госпожина във филмовата версия на романа на Иван Вазов “Под игото” е Лили Попиванова. Когато през 1951 година режисьорът Дако Даковски започва снимането на филма, той кани Лили Попиванова за ролята на кака Гинка, но след пробните снимки я избира за ролята на Рада. Родената през 1922 г. в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) актриса е играла 52 години на сцената на Народния театър.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЛИМОНАДА е произведена през 1882 година в Свищов. Търновецът Методи Хаджипетков внася машина за газирана вода от Виена. Това става само 40 години след изобретяването на съоръжението. Хаджипетков е виден предприемач от онова време. Участвувал е в Световното изложение в Чикаго и е описан в прочутия пътепис на Алеко Константинов.
Хаджипетков пълни своята лимонада в шишета със стъклени топчета. На вкус тя почти не се различава от сегашната. Основното в нея е лимоновото масло – есенция , която се извлича от лимонови кори.

ПЪРВАТА ЖЕНА ПИЛОТ НА БЕЗМОТОРЕН САМОЛЕТ У НАС Е МАРИЯ КУНЕВА – МАРКОВА. За първи път тя лети на 7 юли 1938 година край Сливница. Летателната й книжка е разписана лично от германския инструктор Ветщайн. Той бил упълномощен да завери и резултатите от изпита, положен на 24 юли. Тя прави 36 излитания и кацания с учебния безмоторен самолет “Грунау 9”, а след това лети с “Цьоглинг 33”.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ЧАСТНО РАДИО Е “ЕКСПРЕС”. То е открито на 11 ноември 1992 година.

източник: "Първите в България" - Атанас Ганчев