Новата национална доктрина на България? Ще я има ли въобще?
Позиция на Кръг Будител
От възстановяването си през ХІХ в. до края на царство България – средата на ХХ в. нашето Отечество живее според програма, включваща идеи, свързани с Освобождението и обединението на българите, останали в разпокъсаните му части. Може да се приеме, че дори след катастрофите и крайно несправедливия наказателен Ньойски договор тогавашната национална доктрина е „работила“.
След ликвидиране на царството България попада в мрачна безизходица и проблемите на националното и идентичността са загърбени. С няколко бравурни лозунга за безусловно интернационално братство и с много репресии се налага чужда и вредна за страната доктрина. Злокобната ирония на тези времена обаче е в това, че новата линия е изключително удобна и балгоприятна за всички околни. Поругана е жертвата на стотиците хиляди български чеда, загинали по бойните полета.
Надеждата, че след промените от 1989 година нещата ще се подобрят, се срина пред очите ни. На мястото на коминтерновската тихомълком беше вмъкната нова, още по-безформена и рушаща културната ни традиция идеология.
Иска ни се да насочим вниманието на тези, които милеят за чезнещото българско към няколко въпроса. Това са отдавна осъзнати, но никога незадавани питания, имащи жизнено важно значение за нас българите. Пред очите ни се извършва разпад на българската идентичност.
Ние сме на прага да изчезнем не само под натиска на външни фактори, но и по собствена вина. Вече е ясно, че нашата национална доктрина е остаряла и не функционира. Затова е крайно наложително да зададем публично тези въпроси, дори и те да са насочени единствено към самите нас.
Кой и кога е формулирал идеите на българската държавност?
Определено в процеса са участвали и български възрожденци, но основната информация, върху която е изградена досегашната конструкция, е подадена услужливо и контролирана от външни сили.
Ние нямаме необходимост да оправдаваме и обясняваме съществуването си тук на едно от най-прекрасните кътчета на планетата. Необходимо е само да следваме безспорните исторически сведения, които са в изобилие като следствие на системните археологически и исторически проучвания. Защо не правим връзка с най-древните си корени, произлизащи от дълбините на човешката история, които недвусмислено показват, че сме тук от преди всички. Когато светът все още не е представлявал високоорганизирани човешки общности, тук е процъфтявала високоразвита цивилизация.
Има нови данни, които подсказват още по-древни корени на мястото, което приемаме за сърцето на съвременна България. Например районът на Мадара, Плиска и Преслав. Защо приемаме за основа само информацията от късни събития от периода на Средновековието?
Защо не се откриват гробниците на българските царе? Необяснимо е как от две царства и повече от 60 владетели на територията на съвременна България не е оцеляла поне една царска гробница като исторически репер на надеждата… Няколкото оцелели погребения на наши владетели се откриват все на земи под чужд контрол.
Защо огромна част от българската аристокрация през ХІV и ХV в. се оттеглила на запад и се е заселила предимно в днешна Южна Европа? Кои родове произлизат от тях? Има много писмени данни за това, но не се създава организация български учени да ги изследват и публикуват. Какъв е приносът ни за запазване на сърцевината на християнската цивилизация, която е същината на Европа?
Всъщност българската национална кауза се е радвала на ярки проблясъци само в моменти на невъзможност великите сили да са единодушни.
Дали не пропускаме кардинално важни исторически данни? Или ги крият успешно от нас, не без нашето, макар и пасивно, участие? Ако предците ни са допускали грешки, как ще ги избегнем в бъдеще, ако не се поучим?
За да изградим жизнено необходимата ни нова национална доктрина, ние трябва да се опрем на собствените си сили. В противен случай ще останем жалка марионетка на външно захранване и постепенно ще изчезнем. Историята показва, че когато сме били обединени и в подем, и великите сили не са могли да ни спрат.
Ние, историци и общественици, обединени около идеята на Кръг „Будител“ за работа в името на България, предлагаме своята скромна подкрепа в процеса на изграждане на новата национална доктрина. Ще се абстрахираме от егото и емоциите си, за да сме по-полезни. Няма да строим исторически Дисниленд и няма да правим „вестникарска наука“. Няма да наливаме вода в кухо патриотарство, в пошли и вредни теории. Няма да си позволим да работим извън проверените исторически данни. Само те дават обективна информация, която трудно може да се манипулира. Необходимо е държавата да се върне в процеса на създаване на новата доктрина „България“. В новите исторически условия няма как да се повтори подвигът на възрожденците, които дадоха всичко от себе си в условията на чужда държавност, за да я има днес България. Знакът отдолу е даден! Българите сами се организират в множество сдружения за възстановяване на своите традиции. Безчет са съставите за български обичаи, ритуали, песни и танци. Въпреки държавата кипи невероятен подем: невиждано досега книгоиздаване; самодейност; занаяти и всякакви форми на изява. Не може да се затвори в клетка непокорният български дух! Ръката, подадена от народа, обаче трябва да бъде поета своевременно от тези, които персонифицират държавата и закона.
Бихме казали – незабавно!
Националният подем е възможен, но само при единодействие отгоре и отдолу. Нещо повече – днешният „български елит“ следва да се възползва от „даровете“, които дават на България милионите активни граждани. Тези, които (канени или самопоканили се) са се настанили на обществената трапеза, следва да поемат своята отговорност за бъдещето, за да си заслужат хляба.
Светът е в процес на реорганизация. Предстоят драматични събития, свързани с конфликти и могъщи миграционни процеси. Няма да има гаранции за териториална цялост и достъп до чисти вода и храна за никого. В един момент огромни маси ще се раздвижат. Без силна държава и сплотен народ няма да имаме никакъв шанс за оцеляване. Ние сме се унесли в мрънкане и недоволство от живота си, от това как никой не ни обича, не ни дава, не ни уважава….. И това при положение, че живеем в уникална природна среда – плодородна и благодатна. Дошли са дни за действие, за да не си задаваме отново въпроса защо винаги поуките и промените за нас да идват след тежки изпитания – нека този път вземем инициативата в свои ръце! Да направим необходимото сега!
ХОРА, ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБУДИМ!!!
10 години от смъртта на проф. Александър Фол
На 1 март към края на „По света и у нас“ склопи очи една от научните легенди на България. Александър Фол се раздели със земния свят без мъдри назидания и предварително подготвени прощални напътствия, макар и да очакваше предопределеното. Станал приживе мит, обичан и необичан, боготворен и внимателно подминаван (но винаги всяващ респект) той стоеше на светлинни години от дисциплинираните редици на средностатистическите учени, вторачени в днешния ден, защото знаеха, че не принадлежат на утрешния. Слугинството в науката го дразнеше, а предпазливата дързост предизвикваше разочарованието му. Житейският крояч не го беше наметнал с дрехата на надменната снизходителност, макар някои да го смятаха за надменен. Да, той беше надменен, но само към глупостта.
За нас, хората, които имаха честта и възможността да го виждат по-често от редките му напоследък публични изяви, загубата тепърва ще се усеща, дори и заради липсата на ироничните му забележки, които достигаха до ония пластове на подсъзнателното, за които не обичаме да се сещаме. Той се шегуваше със смъртта и търпеливо понасяше анонсите й. За него пътят към отвъдното беше приближаване до митологичното време, което винаги му е било по-интересно. Духът му обаче ще остане тук и навсякъде под властта само на Космоса.
Сп. „Будител”
(2006)
„ Проникването в културната история става бавно, върху основата на огромен материал, и то при голям периметър като територия. В археологията за мен основен принцип е „Който вижда едно, не вижда нищо; който вижда хиляда, вижда едно“. Това всъщност е формулировката на сравнителния метод, използван и във всички хуманитарни науки.
Аз бих им отправил (към младите учени) само едно пожелание, и то съвсем скромно: да се стремят да овладеят правилно методите на науката си и когато са сигурни в заключенията си, да не се страхуват от авторитети. Да работят честно, но и с много любов.“
Иван Венекиков – интервю на В. Николова в „Студентска трибуна“
В българската хуманитаристика Иван Венедиков, чиято 100-годишнина отбелязваме през 2016 г., е ярък представител на класическото научно дирене, основано на синтез от миналото и наследено от траки, елини, римляни, славяни и прабългари с българския фолклор, език, вяра.
На 10 януари 1916 г. в дома на генерал Йордан Венедиков се раждат братя-близнаци – Иван и Димитър. Те израстват в богатата духовна атмосфера на фамилиите Венедикови и Генадиеви – дали на Нова България политици, културни деятели и военни – неотменна част от „строители на съвременна България“ по определението на Симеон Радев.
Скопие, 1942. Куршумли хан.
Този възрожденски дух с привкус на душевна щедрост и хумор е наследил Иван Венедиков – учител, приятел, сътрапезник и сладкодумен разказвач, който ние – неговите следовници и приятели, наричахме просто „Шефа“.
Класическото образование, завършено в СУ „Климент Охридски“ при преподаватели като професорите Александър Балабанов, Димитър Дечев, Георги Кацаров, Богдан Филов, Петър Мутафчиев, Веселин Бешевлиев и др. създава основата на познанието, от която поема своя път младият тогава хуманитарист. Още неговата дипломна работа „Фонетика на латинските надписи в България“ го легитимира като надежден специалист в проучването на древното минало.
Първото му назначение е в Археологическия музей в Скопие (обявен за филиал на Софийския), чийто директор е големият етнограф Христо Вакарелски. Тук, в Македония, през 1941-1944 г. той прави първите си открития в археологията – локализира тракийския град Баргала и проучва първите църкви в средновековната българска Брегалница.
От 1945 до 1973 г. Иван Венедиков е уредник в Античния отдел на Археологическия институт с музей при БАН. В този период той ръководи археологическите разкопки на античния некропол в Аполония (Созопол), мащабните изследвания в Месемврия (Несебър), на тракийските светилища при селата Лиляче и Каснаково, на гробниците при Ветрен и Могиланската могила във Враца, на мегалитните паметници в Югоизточна България – Странджа и Сакар.
От 1973 до 1978 г. Иван Венедиков работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. е ръководител на отдел „Българските земи в древността“ в Националния исторически музей.
Проф. Петър Петров, проф. Иван Венедиков и проф. Васил Гюзелев. Преслав 1969 г.
Най-общото, характерно за богатото научно дело на Шефа, е неговият широк тематично-хронологичен диапазон на изследвани и интерпретирани паметници. Трудовете му „Вълчитрънското съкровище“, „Панагюрското съкровище“, „Тракийското съкровище от Летница“, „Тракийското изкуство“(съвместно с Т. Герасимов, преведен на 7 езика) са принос, чрез който бе отвоювано законното място на тракийската история и култура като равностоен партньор на Древния изток и Гърция. Неговите трудове „Тракийската колесница“, „Тракийската юзда“, „Предахеменидски Иран и Тракия“, „Антични могили в Тракия“ са образец на прецизност, максимално събран материал, посочени паралели и обобщения при работа с археологически паметници. Друга особеност в дейността на И. Венедиков е бързото и перфектно публикуване на резултатите от проведените разкопки и новооткрити паметници, нещо рядко срещано в българската археология.
Организираната по идея на И. Венедиков през 1973 г. изложба „Тракийското изкуство“ се превърна в посланик на България – и до днес, макар и под различни названия и обогатена с новооткрити паметници, тази изложба е представяна и ще бъде представяна в най-престижните музеи на света.
Проф. Ив. Венедиков и проф. Йорданка Юрукова.
Историята и културата на Първата българска държава е друга обичана и внимателно изследвана тема в творчеството на Иван Венедиков. Неговите публикации „Новооткритият в Преслав първобългарски надпис“, „Българската юзда“, „Легендата за Михаил Каган“, „Военното и административно устройство на България през IX и X век“, както и една от последните му монографии „Прабългарите и християнството“ са не само нетрадиционен и оригинален поглед към ранната история на България. Чрез събраната богата документална и фактологическа основа той изгражда образите на българските владетели, подчинили живот, дом, семейство, религия на една политика – политиката да пребъде държавата България.
С част колектива на НИМ. Между Анчо Анчев и проф. Ив. Венедиков е Вера Лихачова. Юли 1977 г.
„Медното гумно на прабългарите“, „Златният стожер“ и „Раждането на боговете“ – това е трилогията, която осигурява на Иван Венедиков заслужено място сред най-добрата историческа книжнина, посветена на българската история и култура. За тази трилогия професор Александър Фол написа:
„Трилогията на Иван Венедиков и особено последната й книга ще създаде нова методика за изследването на българската народна култура. Занапред няма да е достатъчно да се прехласваме пред „неповторимостта“ на красавиците самодиви, които припкат невинаги безобидно по росната трева… Мисля, че Иван Венедиков заслужава дълбоката благодарност на всички учени, за които всяка добра нова книга е начало на нова изследователска проблематика.“ „Раждането на боговете” от Иван Венедиков възвръща чара на неочакваността в историческия разказ.С тази си книга авторът завършва трилогията си , чиито дялове са „Медното гумно на прабългарите и „Златният стожер“…Голямото дело – опит да се постави българският песенен и обреден фолклор в индоевропейската и в индоевроазийската му среда. Създаването на толкова богата народна култура, каквато е българската, е процес на вдъхновение и заемки, на заемки и вдъхновение, на върхово духовно напрежение между равностойни партньори творци, каквито в книгата на Венедиков са траките, елините, хетите, фригите, скитите, шумерите, акадите и славяните“
Неговата мемоарна книга „По делата им ще ги познаеш“ намери място в родната книжнина като модел на почтеност, прямота и честно споделяне на един богат, но не лек житейски път. В предговора той отбелязва – „Бих желал разказаното тук да бъде не просто фотография на миналото, но и да дава импулс за бъдещето, да нахвърля онези идеи, които са плод на дългите ми занимания и сега отразяват онова, до което съм достигнал.“ С много чувство, честност и самоирония той описва своя живот и значимите срещи с хора, определили неговия житейски и професионален път. Тук той с много любов пише и за своя приятел – „Георги Михайлов, мой най-добър приятел и съученик от първо отделение до края на университета. Ние с него станахме така неразделни, че се наричахме Алтер его-второ аз, както според един древен анекдот Александър Велики беше нарекъл приятеля си.“
Проф. Иван Венедиков и проф. Иван Карайотов. Вижда се и проф. В. Гюзелев. Румъния, Констанца. 1979 г. Снимка: проф. Василка Герасимова
Дар от бога бе общуването с професор Иван Венедиков – творческа толерантност в научните дискусии, неочаквани хрумвания, феноменална памет, заместваща дълги справки из библиотеките, щедро раздавани напътствия и подарявани идеи на по-младите. Смях до сълзи предизвикваха у учениците му на място цитираните стихове на любимия му поет Димитър Подвързачов, разказите за кръчми – средища на дух и материя по нашенско, умело портретираните със слова личности, уви познати нам само от литературата… В спомените, в разговорите, в научното дирене на хората, общували с богатата и щедра личност на Иван Венедиков, той ще присъства винаги жив.
Накрая позволете да цитирам няколко от любимите стихове на Шефа:
„ Хе, поврага! – Не ги хули тъй строго,
Не ставай смешен – да не кажа луд! –
Ти Шилера си чел навярно много,
Или си дръпнал повечко вермут..“
„Идеалист”, Димитър Подвързачов
„ Обичам те като жена,
Повлякла ме с безброй оглавници,
О, малка, хубава страна
На изпращелите държавници.
…
Обичам те като жена,
Която шепне обещания-
О, малка хубава страна
На общогражданско мълчание! „
„Родина”, Димитър Подвързачов
Мая Аврамова
В последните дни се тиражира информацията, че Върховният административен съд е дал ход на дело в отговор на жалба на културно-историческо дружество „Будител“ – гр. Батак, против решение № 681/2014 г. на Министерски съвет за предоставяне храма „Св. Александър Невски“ на Българската православна църква. Бяхме потърсени от представители на някои медии за коментар. Във връзка на това искаме да заявим следното:
Сдружение „Кръг Будител” не е подавало жалба до Върховния административен съд. То не трябва да се отъждествява с културно-историческо дружество „Будител“ – гр. Батак.
Сдружение „Кръг Будител” е издател на списание „Будител”. В Сдружението членуват известни български учени, бизнесмени и обществени дейци. То е подкрепено от интелектуален кръг от историци, художници, музейни работници, режисьори, журналисти, обществени организации, фирми и др.
Сдружение „Кръг Будител” подкрепя и ще подкрепя Българската православна църква и другите вероизповедания, законно регистрирани в България.
Сдружение „Кръг Будител” винаги е смятало и смята, че в България преди всичко трябва да цари върховенството на закона.
Управителен съвет
6 декември, 2015
П О З И Ц И Я
на Сдружение „Кръг Будител” относно възстановяването на
Мемориала на войните от 1-ви и 6-ти Пехотен полк в гр.София
Управителният съвет на Сдружение “Кръг Будител” на свое заседание взе решение заедно със своите членове и съмишленици да се присъедини към гражданската инициатива за възстановяване на Мемориала на загиналите бойци от 1-ви и 6-ти Пехотен полк в гр. София. Смятаме, че това родолюбиво дело не само ще поправи една несправедливост, но и ще покаже, че ние наистина можем да бъдем единни в името на историческата истина и в отдаването на заслужена почит към паметта на геройски загиналите синове на България. Сегашното състояние на паметника „1300 години България”, издигнат на мястото на разрушения Мемориал при строежа на Националния дворец на културата, е язва в центъра на столицата ни.
Без да омаловажаваме стремежа за изява на авторите на проектите, участващи в конкурса, обявен от Столична община, ние ги призоваваме да оттеглят предложенията си. Какво значение имат една награда и едни пари пред поругаването на паметта на войните и заличаването на спомена за техния героизъм от комунистическия режим?
Разбираме болката на автора на скулптурната композиция на паметника „1300 години България”, уважаемия от нас проф. Валентин Старчев, от трагичния вид на неговата творба. Искрено се надяваме той да я преодолее и като широко скроен човек и истински творец да помогне с опита и знанията си за възстановяването на Мемориала.
Призоваваме кмета на гр. София, г-жа Фандъкова и членовете на уважаемия Общински съвет да изработят и приемат решение за възстановяването на Мемориала. Това ще бъде знак, че гр. София е не само столица на България, не само столица на културата, но и столица на паметта.
В името на справедливата кауза, която днес обединява толкова много хора, ние декларираме своята готовност да участваме по всякакъв начин, според своите възможности и компетентност, по работата за възстановяването на Мемориала. Призоваваме към това всички, които са съпричастни към нашата дейност, както и приятелите на списание „Будител”, историци, музейни работници и архивисти, библиотекари да се включат в това родолюбиво дело. Надяваме се да прочетем имената им под Петицията, публикувана в социалната мрежа, както и да се присъединят в групата за подкрепа.
Вярваме, че и целокупното гражданство ще ни даде своята опора.
Управителен съвет
Проф. Пламен Павлов, председател
Доц. Стоян Проданов
Соня Първанова
Пламен Крайски, почетен председател
Осмото издание на Фестивалът на античното наследство „Орел на Дунава” в Свищов обещава незабравими емоции, адреналин, феерия и антична магия.
От 16 до 18 май в Свищов ще се проведе поредното издание на първият и ненадминат по мащабите и значението си Античен фестивал в България. За пореден път най-големите групи за антични исторически обстановки ще вдъхнат живот на могъщата Римска империя. За пореден път хедлайнерите Gruppo Storico Romano от Италия, заедно с партньорите им от Legio I Italica от Свищов, групи от Румъния, Полша и България, общо стотици участници ще маршируват, танцуват, творят и воюват за да спечелят овациите на публиката. Вашите овации!
Тази година е емблематична за българският фестивал, влязъл в европейският календар на любителите на античния свят. Фестивалът ще съпътства откриването на възстановената и реконструирана част на античния легионен град Нове, гнездо и крепост в продължение на близо 400 години на един от най-славните орли на римската империя. Този на Първи италийски легион. Град от който императорите – войни Траян, Адриан и Каракала са повеждали кохортите в марш отвъд границите на цивилизацията. Град в който Вулфила е кръщавал племена и народи в Христа. Град, надживял яростта на Даките, злобата на Хуните и гибелта на Аварите. Столицата на Теодорих Велики.
За поредна година, за три дни кметът на Свищов ще сдаде властта на Императора на античния свят. Ще бъдат отличени хора, открили въглените и съживили огъня на античното ни наследство. Ще се представят битки на арената, ритуали и танци. Ще се докоснете до бита, занаятите и изкуствата на древността. Ще вкусите кухнята и ще се опиете от виното, давали сила на легионерите и страст на техните любими. Ще посетите страноприемниците и пазарите за роби на Империята. Ще срещнете страховитите варварски племена, издигнали бойните си станове, пренебрегвайки волята на Рим. Ще преживеете емоцията на античният театър. Ще тръпнете в епични битки, променили хода на човешката история.
Ще бъдете пълноправни граждани на Рим.
От 16 до 18 май. В Свищов. Очакваме ви!
Български приноси в съвременната археология
от Найден Прахов
Център за подводна археология, Созопол
По Българското черноморско крайбрежие са регистрирани многобройни и разнообразни археологически паметници под вода: праисторически селища и некрополи, антични архитектурни структури, потънали кораби, котви, корабни товари и др. Много малка част от тях са частично проучени с подводни археологически разкопки, дистанционни геофизични методи и водолазни огледи. Факт е, че повечето от известните обекти са частично или напълно унищожени, вследствие на строителни и драгажни дейности, добив на инертни материали, корабоплаване, иманярство, любителско колекционерство, замърсяване и природни процеси. Въпреки че според българското и международното законодателство България е длъжна да полага грижи за опазване на археологическото си наследство под вода, разрушителните процеси продължават с пълна сила и днес и, тъй като се случват под вода, остават често скрити и незабелязани. Археолозите, понакога, са единствените свидетели на техните печални резултати. Най-висок е рискът за все още неоткритите и нерегистрирани обекти, чийто брой, без съмнение, е значителен. Един от начините неизвестните все още обекти и паметници да бъдат защитени, е прогнозирането на местоположението им и полагането на мерки за тяхното издирване, проучване и опазване. Цялата публикация
Джоко Росич (29 II 1932 – 21 II 2014)
Почетен член на Кръг Будител
Голямото някога семейство на националната ни култура осиротя още веднъж – един по един от нас си отиват хора, чиито талант и присъствие ще оставят празно място на сцената, на екрана и в живота на всички ни. Сега останахме и без Джоко Росич – няма да го виждаме в прочутото кафене на Илко; няма да слушаме мъдрите му слова за това, че доброто в България е повече, отколкото си мислим; а неповторимият му глас от песните, в които участваше, ще ни натъжава особено много, защото него просто вече го няма…Всъщност Джоко само физически няма да бъде с нас, защото след човек като него винаги остава дълбока следа – на мястото му на масата винаги ще има чаша и за него; приятелите и близките му ще продължат разказа за верността, любовта и мъжкарското, които той носеше със себе си…И той пак ще е с нас – за да ни напомня, че човек трябва да знае и две и двеста в живота си, но никога да не забравя род и Родина…Поклон, Джоко, и дано си заминал в един по-добър свят…