Димитър Съселов (астроном)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Съселов.

Димитър Съселов
български астроном
Роден
15 август 1961 г. (62 г.)

Националност България
Учил вУниверситет на Торонто
Софийски университет
Научна дейност
ОбластАстрономия
Работил вХарвардски университет

Димитър Д. Съселов (на английски: Dimitar Sasselov) е български астроном, професор в Харвардския университет (Кеймбридж, Масачузетс, САЩ)[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Астрономът Димитър Съселов е роден в Несебър, син е на архитекта Димитър Съселов и внук на автора на исторически студии за прабългарите Димитър Съсълов.

Завършва прогимназия в Несебър и ГПАЕ „Гео Милев“ в Бургас. Следва във Физическия факултет на Софийския университет.

Още като студент, през 1980 г., негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание, което става повод да получи покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Съселов емигрира едва след началото на реформите в България, но и преди това работи за научната си степен в Торонто, успоредно със защитената през 1988 г. кандидатска дисертация по физика.

През 1998 г. е поканен за професор в „Харвард“, където между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по астрономия. Понастоящем е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.

Научни интереси и приноси[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Съселов се занимава с изследвания на връзката между материя и лъчение. Научните му интереси се простират от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите, до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики.

Последните му изследвания, с които добива и международна известност, са свързани с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Чрез разработения от Съселов и сътрудниците му метод на транзитното търсене те откриват през 2003 г. най-далечната планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.

Автор е на книгите „Stellar Pulsation“ (2001) и „Pulsating Stars“ (1998).

Екипът на Димитър Съселов посредством телескопа „Кеплер“ на базата на така нареченият „транзитен метод“ открива стотици планети подобни на Земята, като експериментално е установено, че по-голяма част от планетите са с размера на нашата планета. Той твърди, че само в рамките на нашата галактика съществуват над 100 милиона планети сравними по размер със Земята.[2]. Само за няколко години 60 от тях ще бъдат изучени детайлно. Според Съселов науката е в процес на предопределяне на живота който познаваме и ще измени мирогледа на човечеството до неузнаваемост в близките години.

Вселената и животът са заедно и в пространството и във времето. Животът може да е незначителен по размери, но е значим във времето. Животът и Вселената съпоставени един към друг, са като дете и родител, родител и потомък. Какво означава това? Показва ни, че тази концепция за незначителност която научихме от принципа на Коперник, е изцяло грешна. Има огромен, значим потенциал в живота в тази Вселена – особено сега, когато знаем, че места като Земятя са често срещани. И този значим потенциал е също и наш потенциал. И ако ние сме икономите на нашата планета Земя и на нейната биосфера, по-добре да разберем космическата значимост и да направим нещо. Нека започнем нова революция в края на старата, заедно със синтетичната биология, като път за преобразуване на нашата среда и нашето бъдеще.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]